Nashite saveti

 

НАШИТЕ СЪВЕТИ

Как да подкрепим детето да постига повече

arrow Споделяйте успехите си с детето. Показвайте му колко е хубаво да се чувстваш доволен.

arrow Подсещайте детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива  сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането и.

arrow Дайте шанс на детето си да твори каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.

arrow Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога дори повече. Поощрявайте детската активност - дори най-дребната.

arrow Назовавайте положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито им кажем, че са. Изтъквайте всички положителни прояви, дори ги повтаряйте, нищо че някои са в миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за успех.

arrow Оставете детето си само да намира решения. Това вдъхва увереност - рецепта за удоволствието от живеенето. Научете го, че няма проблеми, а има само решения на ситуации. При това решения, които в повечето случаи зависят от него. Хвалете умението му да се справя само. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива.

arrow Насърчавайте го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добри са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът му. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае как да контактува с тях.

arrow Обичайте детето си! Вярвайте в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.

Как да повишим апетита на детето

Много родители се притесняват от факта, че детето им е слабо и не се храни пълноценно. Ако сте от тях, има няколко съвета, които можете да приложите: 

arrow Създайте режим на хранене, който детето трябва да спазва. 

arrow Добре е да не се храни само, а заедно с вас или с други деца. 

arrow Не бива да се разсейва – телевизор, играчки – нека те останат за по-късно.

arrow Сладките и вредни храни – чипс, близалки, бонбони, шоколадови вафли – трябва да се сведат до минимум за сметка на плодовете и зеленчуците.

arrow Разнообразявайте менюто. 

arrow Не насилвайте детето да изяде абсолютно всичко в чинията си. Важното е, че е седнало на масата и е изяло част от храната. Похвалете го за това. 

arrow Стимулирайте физическата и умствената му активност. Колкото повече енергия изразходва в игри и занимания, толкова по-голям е шансът да огладнее.

arrow Не му давайте да яде 2 часа преди обяд или вечеря, защото иначе няма да е гладно.

Адаптация на новодошлите деца

Много родители споделят, че детето им не може да се приспособи към новата среда. Отказва да ходи на градина и се разплаква още на входа и. За да избегнете този момент, започнете отрано да подготвяте детето си за него. 

arrow Провокирайте интереса му към детската градина. Разказвайте забавни случки, споменавайте колко щастливи сте се чувствали там самите вие. 

arrow Минавайте покрай близката детска градина. Нека детето види, че „порасналите” деца играят сами без родителите им да са наоколо. 

arrow Не го оставяйте само в градината за цял ден още от първия път. В началото го водете за час – два и оставайте заедно с него. Възхищавайте се на играчките, на децата, на обстановката, на учителката. Нека детето усети, че на вас ви харесва, че бихте останали и вие, ако нямахте други задължения. След това започнете да влизате само за да „видите как са играчките” или новите приятелчета на детето ви и си тръгвайте. 

arrow Не заплашвайте детето и не му правете забележки през първите дни, когато плаче. Успокойте го, проявете разбиране, но бъдете неотстъпчиви. 

arrow Похвалете го за смелостта и самостоятелността веднага щом го вземете от детската градина.

arrow Бъдете спокойни. Детето ви е в ръцете на професионалисти, които ще го занимават и увличат и то ще забрави, че му се е искало да плаче. Не изпитвайте чувство за вина. Вие не го изоставяте, но ако сега не свикне да бъде самостоятелно, в бъдеще ще му бъде много по-трудно да си създаде подобен навик.